Независимо дали сте мъж или жена, ако някога сте написал дори една линия компютърен код, то това се дължи на Контраадмирал Грейс Хопър. Тя прокарва идеята, че компютрите могат да работят като им се подава обикновен език. Сред системите, които пряко носят отпечатъка на Хопър са комерсиалният компютър UNIVAC и програмния език COBOL.
Нейния труд спомага за създаването на много последващите езици и е ярък пламък водещ до идването на софтуера от по-високо ниво, който довежда до създаването на познатия ни днес персонален компютър и Cloud базираните решения. Нейна е заслугата е един от най-известните компютърни термини, назован на премахването на пеперуди от ранните компютърни системи, наречени "компютърни бъгове".
Контраадмирал Грейс Хопър е дала старта на съвременните модерни компютри и е направила толкова много за да се оформи света на технологиите, от колкото всяка друга дама, а дори и от повечето мъже.
По време на втората световна война е напуснала преподаването във Васар, за да отиде и да работи на програмируемия компютър Mark one. Позната като математически гений, тя работи по Mark II до времето на преминаване към ENIAC и неговите наследници.
Тя изобретява компилатор, защото, както казва тя самата, е мързелива и иска да се върне към математиката. Съвсем успешно COBOL е въведен и дава началото на програмирането, чието влияние усещаме дори днес.
Грейс Хопър е известна с нарязването на компютърни проводници на парчета от 30см дължина и ги раздава на своите ученици, с което иска да демонстрира колко далеч трябва да пропътува светлината за една наносекунда, за им покаже колко е важно да се стремят да направят кода си по-лек и бърз. Тя работи неуморно за да се увери, че компютрите и особено софтуера е достатъчно стриктно и старатело тестван.
За съжаление Хопър умира през 1992г и така никога не вижда пълния разцвет на Интернет.
Днес света се нуждае от нова генерация Грейс Хопър за да ни отведе напред в 21в и след това.