Насекоми-киборги ли са новите шпиони на ЦРУ?

През 60-те години Централното разузнавателно управление (ЦРУ) започва подготовка на необичаен полеви агент - котка. След многочасови процедури ветеринарните хирурзи трансформират пухкавата животинка в елитен шпионин, имплантирайки микрофон в ушния й канал, малък радио трансмитер в основата на черепа й и поставят малък предавател в пухкавата й сиво-бяла козина. Операцията е наречена Акустична котка (Operation Acoustic Kitty) - свръхсекретен план за превръщане на котка в жива, ходеща машина за наблюдение. Ръководителите на проекта се надяват, че могат да тренират новия "агент" да сяда до чуждестранни длъжностни лица и по този начин да подслушват личните им разговори. Проблемът е, че котките не подлежат на особена дресировка - нямат същата привързаност към господаря си, както кучетата, а котката-робот не изглежда особено заинтересована и от националната сигурност. Първият официален тест, проведен от ЦРУ се е състоял в парка, като Acoustic Kitty е имала за задача да прихване разговора на двама мъже, седящи на пейка. Вместо това котката е излязла на улицата, където е била прегазена от такси. Програмата е изоставена, като в в записките по този повод, силно реактирани от ЦРУ, деликатно се описва: "Нашата финална оценка за тренираните котки... потвърждава, че програмата не би могла да има практически смисъл за нашите високоспециализирани нужди" (приемаме, че тези "специализирани нужди" включват неразмазани котки).

Опреация Acoustic Kitty е имала лошия късмет да изпревари времето си само с 50 години. Днес, още веднъж правителството на САЩ търси хибрид между животно и машина, което да защитава държавата и нейните жители. През 2006 г, например, DARPA започна от нулата с насекоми, молейки учените да изпратят "иновативни предложения за разработка на технология за създаване на насекоми-киборги".

Това не се вписва в ежедневните правителствени запитвания, но то беше изключително сериозно. Години наред американската армия се надяваше да разработи "микроскопични въздушни превозни средства" - ултра малки летящи роботи, способни да извършват наблюдения в опасни територии. Изграждането на тези машинки не е лесно. Динамиката на полета се променя от изключтелно малките размери и необходимостта машините да бъдат достатъчно леки, за да летят и достатъчно издръжливи, за да могат да носят камерата и останалото оборудване. Повече от очевидно е, че те се нуждаят от източник на енергия и достатъчно леки батерии, с помощта на които микроскопичните летци да имат достатъчно енергия за преминаване на дълги разстояния. Обмисляйки възможностите, инженерите създават The Nano Hummingbird - летящ робот, моделиран във вид на птица, с 6.5-инчв размах на крилата, който може да идържи до 11-минутен полет, докато DelFly Micro, чийто размер е 4 инча от крило до крило, може да остане във въздуха само за 3 минути. Представителите на CIADARPA знаели, че трябва да има нещо по-добро. "Доказателство за възможността да съществуват малки летящи машини... е разпространената в природата форма на насекомите", пише Амит Лал, програмен мениджър и Cornell инженер в ADARPA в брошурата на агенцията, използвана за бъдещи проучвания. До момента творенията на природата са далеч пред нашите. Насекомите са с аеродинамична форма, проектирана за летене и с естествената способност да маневрират, когато има препядствие. Освен това те могат да се "захранват" самостоятелно - средностатистическа муха може да прави кръгчета във въздуха часове наред, без да й се налага да каца. Затова официалното становище на DARPA е, че военните може би не трябва да започват от нулата, а да използват живи насекоми - по този начин, още в началото на разработката, те вече ще са преминали половината път към осъществяване на мечтата за летателни машини. Всичко, което е трябвало да направят е да открият как "хакнат" телата на насекомите и да управляват техните движения. Ако учените можеха да правят това, брошурата на DARPA казва: "би могло да бъде възможно да трансформираме [насекомите] в предвидими устройства, които могат да бъдат използвани за ... мисии, изискващи ненатрапчиво навлизане в недостъпни или враждебно настроени към хората територии". Призивът на DARPA разбира се бива обявен на голямо научно изложение, целящо да окуражи иновациите и да създаде състезателен дух между учените в страната. Агенцията приканва изследователи да й представят предложения за разработване на насекоми-киборги, като обещава да финансира най-обещаващите проекти. Това, което агенцията иска е дистанционно контролирано насекомо, което може да бъде управлявано от разстояние до 5 м от целта. Наред с това насекомите трябва да могат да поддържат екипировка за наблюдение, като микрофони, камери и газови сензори и да предават цялата информация, която съберат, на военните. В брошурата се посочва и конкретен пример за приложение на робо-насекомите - те могат да са оборудвани с химически сензори, които биха могли да се изполват за установяване на следи от експлозиви в отдалечени сгради или пещери. Предвид това, лесно можем да си представим други възможни задачи за същите тези киборги. Насекомите, оборудвани с видео камери могат да открият дали в дадена сграда има хора и дали те са цивилни или вражески бойци, а тези, които имат микрофони могат да запишат поверителни разговори.

Колкото и пресилено и отвлечено да звучи мечтата на DARPA за управляеми робо-бобулечки, предвид състоянието на съвременната наука и новите научни открития, можем да сме сигурни, че тази операция ще бъде много по-успешна отколкото Acoustic Kitty. Същите предимства са заложени в разработката на модерните устройства за проследяване, основани на дивата природа, като едновременно с това се е намалил размера, увеличила се е мощта на микропроцесорите, приемниците и батериите, което прави възможно създаването на истински животински киборги. Чрез имплантирането на тези микромашини в животински тела и мозъци, ние можем да установим контрол над техните движения и поведение. Генетиката осигурява и нови възможности, с помощта на учените, които създават животни, чиято нервна система е лесна за манипулиране. Заедно, тези и други разработки оначават, че ние можем да създадем малки летящи машини, а защо и не и много повече. Инженери, генетици и учени, занимаващи се с нервната система могат да контролират умовете на животни по различни начини и по различни причини, а техните инструменти и техники започват да стават все по-евтини и лесни за употреба дори от нас, неспециалистите. Не след дълго, ние ще можем да "влизаме" в телата на животните. Въпросът, който остава, е дали ще искаме да го направим?