Китай – Страната действа много дългосрочно, като още през 2003 публикува 20-годишен план за работа на Луната. Китайците свързват тази планета със своята богиня Чан‘ъ. Те се готвят до 2030 година да бъдат лидери в космическите науки. Програмата им е на два етапа – сондиране и кацане. В първия етап те вече са изпратили две машини в Космоса. Те са изпратили и свой луноход и апарат за лунни изследвания. За жалост, първият се повреди заради сложността на лунния релеф. Вторият етап ще започне през 2025 година. Тогава астронавти от Китай ще се опитат да направят база на Луната.
САЩ – Определено Щатите мечтаят да се завърнат на Луната. НАСА планира да не изостава от останалите космически агенции. Те също имат намерение да създадат база на спътника ни. Приоритет все пак на НАСА остава Международната космическа станция. МКС е най-сериозното космическо начинание и НАСА няма да го зареже преди 2020 година. След това идва ред на Луната и Марс.
Япония – През 2007 година, Япония изстреля своят първи лунен спътник. През 2010 се започна проект с финансиране от 2 милиарда долара. През 2015, страната трябва да изпрати космически апарат на Луната. С помощта на апарата ще се подготви строенето на база на Южния полюс на Луната. Това трябва да стане през 2020 година.
Европа – През 2010 г., космическата агенция на ЕС поръча безпилотен летателен апарат. Към 2018 година той трябва да бъде изпратен с ракета носител към Луната. Той ще служи за изслесдвания, които ще са важни за по-нататъшната колонизация на планетата.
Русия – Братушките смятат да създадат свои бази на Луната в най-кратък срок. Предстои да изпратят 5 апарата на естественият ни спътник, с имена от Луна 25 до Луна 29. Първият ще е изстрелян през 2016 година, а последният през 2023 година. До началото на третото десетилетие, Русия смята да проведе полет с екипаж до Луната.
Кой ще спечели битката за Луната, те първа ще разберем.