Слънчевата ни система е прехвърлена!

 Voyager 1 и Voyager 2 мисиите, започнати през края на 70-те с цел да се възползват от разположението на планетите, имаха за главна мисия да изследват двата най-големи газови гиганта в слънчевата система, Юпитер и Сатурн; въпреки това те продължиха пътя си извън слънчевата система с цел да изследват външните региони.

 Първата проба да се премине границата на терминалния шок, намиращ се между хелиосферното и интерстеларното пространство, беше от Voyager 1 през декември 2004, когато първо откри неравностите във вълната. Границата на терминалния шок представлява ограничението, където космическият вятър е много силен и формира сфера, която определя границата на орбитата на планетата Плутон.

 Voyager 2, пуснат скоро след 1, следва малко по-широка траектория по пътя си извън слънчевата система, въпреки че е прекосил границата на терминалния шок в края на август, което значи, че в момента е на дистанция от повече от 16 билиона км от Voyager 1. Изчисленията показват, че наистина вълната е смазана и притисната срещу слънчевата система на повече от 1.6 билиона км в региона, където Voyager 2 е прекосил. Източниците на тези космически лъчи са все още неизвестни, но това което е сигурно е, че те не произлизат от място, където Voyager станциите са преминали границата. И двата в момента се движат далеч от слънцето. Те ще продължат мисиите си до 2020, когато ще свършат електрическите им запаси, което означава, че няма да могат да използват инструментите на борда.