Резолюцията на основната камера на Curiosity е едва два мегапиксела, което е доста по-малко дори от днешните евтини телефони.
Причинита за ниските стойности на този технически факт е съвсем проста и се крие в това, че от NASA не обичат да правят промени по проектите си в последния момент. Проекта на Curiosity е удобрен през 2004г година когато два мегапиксела камера с осем гигабайта флаш памет се е считало за съвсем съвременно устройство.
Подмяната на хардуер в космическите проекти е мисия невъзможна и често се случва апаратите да са обурудвани с техника, която има много по-усъвършенствани аналози.
Въпреки, че изглежда безумно, всъщност тези два мегапиксела са напълно достатъчни за работата на апарата. Всъщност ако камерата бъде ъпгрейдната това ще наложи подмяната и на много други съпътсващи неща. Например преноса на данни от марсианският апарат към земята се осъществява с помоща на два сателита в орбита на Марс, а тяхната скорост е едва 128kbit/s, което означава, че дневният лимит на данни е 250мбит на ден. Ъпгрейда на матрицата на Curiosity ще наложи и подмяна на двата сателите, за да имат по-голяма пропускливост, което не може да стане толкова лесно.