Учените доказаха: човек е по-умен в хоризонтално положение

 Архимед прави своето велико откритие, наречено по-късно „Закона на Архимед", лежейки във вана. На Менделеев идеята за таблица на химичните елементи му хрумва в съня, т.е. в леглото. Обломов на Гончаров ,макар и  литературен герой, е раждал много мъдри идеи, без да става от дивана. Пълно е с подобни примери. Изглежда, че когато човек е в легнало положение, се случва нещо особено с мозъка му. Изследователите решили да проверят това.

 „Хоризонталнто положение действително влияе на работоспособността на мозъка", - твърди доктор Дарен Липницки от факултета по физиология на Австралийския национален университет. „ Моите опити показаха: лежейки, хората много по-лесно се справят дори и с най-сложните задачи."

 По искане на физиолога 20 доброволци разгадавали анаграми - съставяли думи с пет разбъркани букви („Игра на разум"), като първо го правили прави, а после легнали. И резултатите са, че полегнали на дивана намирали решението по-бързо.

Неврофизиолозите бързо поясниха, че когато човек мисли в хоризонтално положение, то кръвта му се насища с по-голямо количество норадреналин(хормон, отделящ се от надбъбречните жлези). Той действа като невромедиатор на централната нервна система, като повишава познавателната способност и внимание.

 Учените обаче не иключват и благоприятното влиянието на комфорта - легналият човек е спокоен и следователно той има повече сили да се съсредоточи върху решаването на конкретна задача.Точно затова например психоаналитиците обикновено съветват своите пациенти да полегнат преди провеждането на сеанса.

 Освен това клиничните тестове показват, че мъжът и жената по-бързо разрешават проблемите си, когато лежат в едно легло, а не когато са заедно в колата или на масата например.

 Установено е, че и деловите въпроси по-добре се уреждат, когато партньорите са полуполегнали във фотьойли, а не седнали на табуретки. В първия случай, както сочи практиката, продуктивността при договориране на сделки се увеличива почти с 10 процента.

 Няма да се връщаме към някои навици от Древния Рим, но ако си спомним думите на Уинстън Чърчил „Аз никога не съм стоял прав, ако съм можел да седна, и никога не съм седял, ако е било възможно да полегна" с които той обяснява дълголетието си, вероятно ще открием и друга негова тайна.