След тези чудовищни случаи учените обръщат внимание на проблема с компютърните игри и се опитват да установят влиянието им върху здравия човек. Пионер в изследванията на компютърните игри е проф. Акио Мори от Колежа по хуманитарни и естествени науки в Университета Нихон, Япония. Той анализира мозъчните ритми на 240 души на възраст от 6 до 29 г., които се увличат от компютърни игри. Той с изумление установява, че техните алфа-ритми съществено преобладават над бета-ритмите, което означава, че активността на онези дялове от главния мозък, които отговарят за емоционалността и творческите способности, са равни на нула. Следващи изследвания показват, че пристрастените към компютърните игри се оплакват от раздразнителност, неспособност за концентрация и общуване с хората. По време на играта се задействат само зрителните и двигателните нерви, а това води до снижаване на мозъчната активност.
Сходни резултати получава и проф. Невипл Макбрин от Университета в Мелбърн, Австралия. По негови данни игроманите страдат от кратковременно, до 10-минутно разстройство на зрението, във вид на размазани видения и срещат трудности с концентрацията на вниманието. Проф. Невипл е на мнение, че причината се дължи на факта, че виртуалният свят обърква визуалната система, тъй като ЗD-изображенията са далече от реалността. На практика става така, че хората, които са се наситили да се разхождат във виртуалната реалност, започват да се объркват при определянето на разстоянията в реалността. Особено податливи на тези разстройства, по данни на австралиеца, са децата.