Има ли пазар за SDN мрежови операционни системи?

Имат ли бъдеще SDN (software-defined networking) мрежовите операционни системи? Отговорът на този въпрос ще бъде от решаващо значение за еволюцията на SDN стандартите и развитието на приложения, които използват SDN възможности.

SDN индустрията не е на едно мнение по този въпрос. Много привърженици и доставчици на SDN, като Open Networking Foundation, Big Switch, ADARA и Vyatta (Brocade), смятат, че мрежовата операционна система е уникален и критичен компонент за SDN архитектурата. Други доставчици на мрежови и IT услуги, като Cisco и VMware, не са съгласни, казвайки, че SDN-ите и мрежовите виртуализации, които предлагат, не изискват отделна мрежова операционна система.

Нарастването на популярността на софтуерно дефинираните мрежи (SDN) доведе до възраждане на употребата на термина "мрежова операционна система" (или "NOS" - "network operating system"). От историческа гледна точка, NOS доби популярност още през '90-те г. на миналия век, когато LAN Manager на Novell Netware, Banyan VINES и Microsoft се бореха за лидерство на пазара. Тези мрежови системи се инсталираха на стандартни сървъри и позволяваха персоналните компютри с локални мрежи (Ethernet) да станат системи за разпределение, поддържащи клиент / сървър приложения (напр. електронна поща, споделяне на файлове, директории, сигурност, база данни и управление на мрежата).

NOS Circa 2013 обикновено са описани като софтуерен (middleware) леър, който осигурява платформа за SDN приложения. Той осигурява извличане на транспортния леър и мрежовите услуги за виртуализация, предлагащ north-bound API, които упълномощават приложенията и оркестриращите системи да програмират мрежата и услугите от нея. SDN NOS е синоним на контролен слой в повечето SDN архитектурни диаграми.

Класическата дефиниция на SDN NOS е софтуер (продаващ се отделно от свързващия или маршрутизиращия хардуер), който работи на стандартен сървърен хардуер (например x86) и поддържа API-та като платформа за SDN приложения. Сред примерите за NOS са OpenFlow с включени подобрения (например от Big Switch, NEC, IBM, HP и др.) и стартъпи като ADARA, LineRate, Midokura и Brocade/Vyatta.

Cisco с IOS/ONE и Juniper с JUNOS плюс неговия SDN софтуер, може да се считат за NOS, но те са зависими от основната инфраструктура на мрежата. Пазарът на SDN е в много ранен етап и има големи възможности пред тези SDN "NOS" предложения.

Основният въпрос е дали ще има независим пазар за SDN NOS по подобие на традиционната мрежова операционна система а-ла-Novell Netware. А също и дали възможност SDN NOS да бъдат включени в дефиниран SDN контролен леър, който е тясно свързан с конкретен облак или мрежова хардуерна архитектура. Този въпрос засяга нуждата от SDN стандарти (например, northbound API) и способността на независимите софтуерни производители да поддържат SDN приложения. В крайна сметка, потребителите имат последната дума за предимствата (и недостатъците) на различните SDN NOS технологии и дали или не SDN NOS ще се превърнат във важен компонент на общия мрежови мрежа.