Учени от Вашингтонския Университет успешно проведоха първия неинвазивен human-to-human мозъчен интерфейс. Това, което изглежда като истинска фантастика е всъщност истински научен напредък. Той позволява на всеки да контролира движенията на друг човек, използвайки само своите мисли. В конкретния случай изследователят Rajesh Rao изпраща своя мозъчен сигнал до другата част на университетския кампус, където успешно кара колегата си Andrea Stocco „неволно“ да натисне спейс бутона на клавиатурата.
Въпреки че подобен “телекинеза” ефект е бил постиган в миналото, всъщност за първи път два човешки мозъка могат да се свържат по подобен начин. Предишни опити включват междумозъчна комуникация между два плъха, а учени от Харвард успяват да направят еквивалентен експеримент, използвайки човешкия мозъка и мозъка на плъх.
За да се изумим съвсем, Rao е „украсен“ по главата с електроди, които са свързани към електроенцефалографичен апарат, устройство, което често се използва за четене на сигналите на мозъка.
Stocco на свой ред носи лилава шапка, на която има спирала за транскраниална магнитна стимулация. Тя е поставена точно там, където мозъкът „отговаря“ за движението на дясната ръка.
В изследването Rao има задачата да играе видео игра, представяйки си, че дясната ръска се придвижва до бутона, който трябва да бъде натиснат, за да стартира играта. Stocco не получава никаква слухова или визуална обратна връзка за действията на Rao и неволно натиска бутона пред него.
Rao обяснява, че усещането е било както вълнуващо, така и зловещо, имайки предвид, че дадено действие, плод на мисловната дейност, се трансформира в реално действие, обработено от друг човешки мозък. Следваща стъпка е да се създаде по-уравновесена двупосочна комуникация директно между два човешки мозъка.
На пръв поглед изглежда, че такъв тип технология има безброй възможности като контрол над съзнанието, възможност да се уловят мислите на друг човек или злоупотреба за извършване на зли деяния. Учените искат обаче да уверят хората, че всъщност такива заплахи са невъзможни да се реализират. Някои хора са притеснени, защото могат да надценят потенциала на технологията. Според професор по психология в университета Вашингтон, няма възможен начин, който да позволи технологията да бъде приложена върху даден човек без неговото осъзнато участие.